Структура / Архитектура
Архитектурата на Рилския манастир
печат

Главната църква "Рождество Богородично", разположена на централно място в двора на манастира.

Към значението на Рилския манастир като оживено и прочуто в целия християнски Изток средище на разностранна духовна дейност се добавят и художествените стойности на неговия сложен архитектурен ансамбъл – материална среда, в която тези дейности се осъществяват през зрялото и късното Средновековие и особено в епохата на Българското възраждане.

Още от Средновековието към Рилският манастир има изградени пътища на поклонници от целия свят. Като всепризнато „свято място” за православния християнски свят Рилският манастир става поклоннически център от първостепенна важност. В него се кръстосват няколко от главните поклоннически пътища на Балканите: един от Влажко през Видин, София, Дупница и Рилския манастир към Света гора; втори от Казанлък, Карлово и Пазарджик през  Самоков и манастира към Беломорието; трети от западните български земи, довеждащ поклонници в Рилския манастир от Средна Европа, Далмация и Сърбия.

Богатството от духовни и верски прояви и оживената дейност „в полза роду” на манастирското братство в течение на няколко столетия, осигуряването на подслон и обслужване на многобройните му обитатели и приходящи богомолци налагат извършването на значителна строителна дейност както от времето на установяване на манастира на сегашното му място, така и в първите два-три века на османското владичество. Тази дейност се засилва особено през XVIII-XIXв., когато поклонниците на рилския светец станали така многобройни, че около манастира изникнали цял ред обслужващи ги сгради. Тогава били подновени и страноприемниците на метосите и скитовете, разположени по течението на Рилска река на места, свързани с култа към покровителя на манастира. Така се създала поредица от малки архитектурни ансамбли, чието предназначение било не само да подслоняват, но и да подготвят психологически богомолците за срещата им с най-голямата българска светиния.


АРХИТЕКТУРНИ ПАМЕТНИЦИ ИЗВЪН МАНАСТИРСКИЯ КОМПЛЕКС

Ярка материална следа в наши дни от създаденото през онези векове са множество единични и групи архитектурни паметници, пръснати из имотите на манастира в неговото близко или по далечно обкръжение и образуващи сложен многоплатов комплекс, споен с основното манастирско ядро и гравитиращ към него не само териториално, но и функционално. 

Метохът "Орлица" - стена от средновековната сграда, вградена в общия ансамбъл.

Метохът „Орлица”. Най-отдалечен и същевременно най-компактен сред архитектурните ансамбли около Рилския манастир е метохът „Орлица”. Създаден вероятно още през 15в. на 22км. югозападно от манастирското ядро на пътя към него откъм Дупница и град Рила, в днешния си вид, като съчетание от култови, жилищни и стопански сгради от 15 и 18-19в., метохът разкрива характерните особености на обособен стопански комплект, обслужващ голямото манастирско общежитие. „Орлица” е мястото, където през 1469г. е пренощувала тържествената процесия с мощите на Йоан Рилски, пренасяни от Търново обратно в манастира.

Изграден върху полегат склон с наклон на юг, ансамбълът на метоха „Орлица” е представлявал затворен от всички страни с каменни оградни зидове, комплекс с трапецовидна форма. Особено внушителен е укрепеният му вид откъм пътя, с високо издигнатите южни зидове на разположените надлъж покрай него жилищни постройки и с главния вход в ансамбъла, оформен в подлез под охраняващата го стражница.

"Стражницата" - сграда, предназначена за въоръжена стража, охраняваща заемите на манастира.

Силно впечатляващ е контрастът между така оформения външен изглед и интимните живописни тридворни пространства във вътрешността му. Първият, най-голям двор със сравнително правилни, почти квадратни очертания е рамкиран от запад с едноетажна жилищна сграда, която със оформлението си показва, че вероятно е била приемна на поклонниците. Северната част на двора е затвора е затворена от внушителния двуетажен сложно разчленен обем на главната стопанска сграда, в чиято западна част е включен каменния строеж от 15в., със живописно оформена от каменни и тухлени редове зидария. Източната рамка на двора се образува от късата страна на издължена едноетажна жилищна сграда с килии за монасите на метоха. Там се намира и църквата „Св. св. Петър и Павел”, построена през 15в. и разширена към запад през 19в.

Страничните изходи и западния двор свързват метоха с обработваемите площи и ливади и осигуряват извършването на стопанските му дейности без пресичане и натоварване на представителната му южна част. Интерес представлява и магерницата на метоха, разположена в етажа на средновековната част от главната стопанска сграда и снабдена с характерното голямо, отделено от стената огнище от средновековен тип.

Живописният ансамбъл от сгради с различно предназначение и обеми е плавно споен с наклонения терен чрез преливащите едно в друго неправилни дворни пространства, а външният му монументален изглед с високите му каменни зидове и с надеждна защитаваща го срещу нападения входна порта му придават вид на укрепена предна стража на пътя към манастира. Със същата цел и като сигнален пост по-близо до манастира е и специално изградената кула-стражница, кацнала високо над пътя.

Църквата "Успение Богородично" в метоха "Пчелина". Южно лице.

Метохът „Пчелина”. Значително по-близо до манастира, на около 4км също югозападно от него се намира и друг рилски метох, средище на голям чифлик, носещ името „Пчелина”. Представителната му част се състои от неголяма жилищна сграда, разположена на югоизток от построената в близост в края на 18в. също неголяма църква „Успение Богородично”, издигната по всяка вероятност със средствата, а може би и с труда на монаси пчелари в чифлика.

По своята форма, начин на градеж, размери и основни елементи църквата на метоха „Пчелина” е твърде сходна с тази от „Орлица”. Отличават я правоъгълната външна форма на олтарната апсида, стреховидната форма на покритието в наоса, подсилено с дървено греди – обтегачи и откритата от три страни нартика. В църквата се пазят най-ранните звена възрожденски икони в манастира, изработени в 1784г. докато стенописната й украса е значително по-късна (1834г.).

Пещерата-жилище на отшелника Св. Йоан Рилски от Xв., разположена в непосредствена близост до Старата постница.
Старата постница.

Постницата „Св. Иван Рилски”.  Най-отдалечена от основното манастирско ядро в североизточна посока е постницата „Св. Иван Рилски”, известна още като „Старата постница”. Сред строежите преди началото на 19в. тя е забележителна с оригиналното съчетание на природни и създадени от човека ценности като пещерата-жилище на отшелника от 10в. и изградената около 1746г. църква „Успение на Св. Иван Рилски”. Като природно-архитектурна забележителност този малък ансамбъл е единствен на Балканския полуостров.

Източно от манастира, на пътеката, която води за старата постница, е разположен значително по-големият ансамбъл на постницата „Св. Лука”. Най-стария запазен в нея обем е на малката масивно изградена църква „Св. Евангелист Лука”.

Непосредствено северно от тази църква, на по-високо издигната тераса е построена през 1805г. от майсторите Михаил и Радоица от с.Рила, върху основи на по-стара култова сграда – „Покров Богородичен”. Стенописите й от 1811г. са дело на майстори от банската художествена школа с участието на най-известния от тях Тома Вишанов Молера.

Ансамбълът на постницата се оформя в днешния си вид през 1864г., когато Неофит Рилски пристроява западно към по-старата църква голяма стая за килийно училище (в която той е преподавател) със самостоятелен вход и надвесен южно над ската подиум, както и непосредствено до нея с вътрешна връзка малко жилищна сграда за усамотяване във връзка с неговата книжовна дейност.

Църквата "Успение на Св. Иван Рилски" при Старата постница.
Околността около манастира е превърната в оживен търговски център.

И най-накрая, в непосредствена близост до манастирското ядро, източно и южно от него и гравитиращо към източната му порта се оформя цяло приманастирско, селище, обслужващо манастирското монашеско братство и многобройните постоянно прииждащи поклонници.  То се оформя пълноценно към 18-19в., макар че някои единични обеми в него датират от по-ранно време.

Главните постройки в това селищно образование са масивните обслужващи стопански сгради. От тези обслужващи сгради най-значителна и впечатляваща е каменната солидна и с художествен вкус изградена манастирска фурна, с декоративна стенопис по вгънатия си масивен корниз и изящна надстройка от типа на средиземнорските камбанарии над тясното западно лице, обърнато към самоковската манастирска пората, построена през 1866г. от майстор Марко от с.Вран, тя е последния значителен манастирски строеж преди Освобождението.

Специален интерес между строежите в непосредствена близост около манастира представлява разположения южно и ниско под него до Рилска река ансамбъл около старата костница при манастирското гробище. Заграден от всички страни със зидове и прикътан в крайречната зеленина, той включва просторен вътрешен двор, по западната и източната страна на който се разполагат две двуетажни сгради с помещения за жилища на гробарите, за складово-стопански нужди и за ритуални служби – помени. Източно от тях се намира църквата-костница „Въведение Богородично”, построена през 18в.

Църквата с костницата под нея са не само сполучливо съчетание на архитектура, живопис и дървопластика, но и нагледно доказателство за запазване в манастира чак до 19в. на средновековния обред на съхраняване на костите на починалите монаси.


МАНАСТИРСКИЯТ КОМПЛЕКС

Безспорно най-голяма културно-историческа и архитектурно-художествена стойност от целия многопластов комплекс на Рилския манастир има основното манастирско ядро. То е сърцевината на огромния резерват  с неговата охранявана антропогенна и природна среда.

Рилският манастир, сгушен в пазвата на Рила и заобиколен от растителност.

Предполага се, че манастирът, основан като монашеско манастирско убежище около средата на 10в., първоначално се е намирал на около 6км. североизточно от сегашното му място, в близост до пещерата, служила за обител на отшелника. Сведенията за съществуването на манастира до началото на 14в., се основават върху малко писмени извори, главно жития на Св. Йоан Рилски; в тях за самия манастир се споменава съвсем бегло. Косвено сведение за положението и известността на манастира през 13в. Има и в дадената му от цар Иван Шишман в края на 14в. дарствена грамота. Но за архитектурното и художественото оформление на манастира през тези три-четири века от съществуването му не могат да се направят дори и предположения.

Разкопаните в края на 70-те години на нашия век средновековни останки от зидове под църквата „Покров Богородичен” при постницата „Св. Лука”, фрагментите от намерените там средновековни стенописи и наименованието на местността южно от постницата – Белите килии, са указание, че в търсенето на по-удобно място за постоянно нарастващото манастирско общежитие монасите са се придвижвали постепенно между 10 и края на 13в. на юг от Старата постница с пещерата-килия на Иван Рилски към мястото на сега съществуващия манастир, разположен между реките Рилска и Друшлявица, в една естествено укрепена от бурните им води местност. Най-вероятно на това място преди установяването на манастира вече е имало известно строителство с крепостен характер, което е представлявало значителен солидно изграден комплекс: с жилищни помещения, феодална жилищно-отбранителна кула, а може би и крепостна църква в средата на укрепения ансамбъл.

Средновековната Хрельова църква (14-19в.) Тези строежи се свързват с дейността на струмския протосеваст Хрельо Драговол в периода на общ разцвет на стопанския и културния живот в българската феодална държава и в съзвучие в неговите стремежи да създаде в Рилската област средище на независимо феодално владение. Въз връзка с това е и изградената в 1342-1343г. от него църква, разширявана през 70-те – 90-те години на 18в. и просъществувала до 1834г. като главен манастирски храм, оставайки незасегната от пожара в манастира през 1833г.

Въпреки липсата на скици и подробно архитектурно описание на манастирската съборна църква, разказът на Неофит Рилски за нейния вид преди разрушаването й ни дават доста интересни сведения, които ни навеждат на мисълта, че тя е била типичен образец за характерното за 14в. българско крепостно и манастирско църковно строителство.

Църквата е имала много интересна  и уникална архитектура. Имала сложно разчленено вътрешно и външно пространство, като източната й част представлявала триконхално централнокуполно ядро с приблизителни размери на подкуполния квадрат около 6.00м. Със същата ширина на запад от него се развивало и второ пространство с куполно покритие, северно и южно на което по-късно били построени и два параклиса.  Този сборен архитектурен образ на средновековната църква е изобразен доста условно в споменатите щампи.

Ние нямаме никакво подробно описание на архитектурата на църквата, но все пак за нейното богатство и с високи художествени качества оформяне може да се съди по макар и малкото запазени елементи от декоративната й украса: входна врата с изящна ажурена дърворезба и дърворезбения трон – един от изобщо малкото запазени до наши дни паметници на дървопластиката от Втората българска държава.

Също така с голяма вероятност може да се предполага, че иконостасът в южния параклис на сегашната църква произлиза от старата и е възможно да е бил нейния главен иконостас. Характера на композицията и изпълнението на дърворезбата му, следите от размествания, изрязвания и донагаждания в краищата му с цел да се пригоди към новоотреденото му място и размерите му са доста сериозен аргумент в подкрепа на такова предположение.

Гордо извисяващата се над манастирския комплекс Хрельова кула и днес е главната доминантна в двора на манастира.

Хрельовата кула. Обаче изцяло запазената отбранителна кула, известна още като Хрельовата, дава пълна представа за характера на крепостното строителство през зрелия български феодализъм. Градена според надписа на входа й през 1334-1335г. от протесеваст Хрельо и посветена на св. Йоан Рилски и Богородица Осеновица, тя представлява архитектурно-строителна творба с висока стойност, свидетелство за техническото и художествено умение на средновековните майстори.

Високото почти 23м свободно стоящо стройно тяло на кулата, изградено върху почти квадратна основа от 7,75/8,25м, подразделено вътрешно на пет етажа, с приземие под нивото на двора, е и днес главната доминанта в двора на манастирския ансамбъл, заобиколен отвсякъде с високи жилищни крила. Кулата впечатлява с пластичното членение на мощното си, изградено от камък тяло, чиито дванадесет контафорса по три от всяка страна са свързани на равнището на последния етаж с иззидани от тънки тухли двупоясни арки. Със скосени арки са прихванати пиластрите и в ъглите, а над тях стъпва разширеният последен увеличаващ етаж, завършващ със зъбери. Неговите равни плоскости са прорязани с аркирани прозоречни отвори, а на източната му стена еркерно изнесена тристенна част маркира абсидата на параклиса „Преображение Господне”, разположен в този най-горен етаж.

Достъпът във вътрешността на кулата е само от равнището на първия етаж, към който води и единствения вход – сега с неподвижна външна дървена стълба, вградена в прилепена късно от юг пристройка, а първоначално с подвижна, прибирана при опасност връзка с терен. Достъпът пък до всички равнища на вертикално разчленения обем става по стръмни широки каменни стъпала, вградени в дебелите зидове. По този начин всеки от четирите етажа, следващи над елипсовидно засводеното и достъпно само през отвор от първия етаж приземие (използвано за изба или затвор), съдържа по едно изчистено единно пространство. Те са били предназначени очевидно и за временно обитаване при отбрана от нападения, тъй като притежават и известни битови удобства: дъсчени подове, оскъдно дневно осветление при тесните бойници в стените (мазгали), място за мивка (на втория етаж), еркерно изнесени отходни места (на третия и четвъртия етаж).

Тъй като не могат да премахнат тектоничната суровост на Хрельовата кула, която при това е много близка до църквата „Рождество Богородично”, възрожденските строители долепват до нея ново тяло – звънарница, с височина, почти равна на покрива на църковната сграда. Новоприбавеният обем отчасти покрива западната страна на средновековната кула, като във височина съотношението между съществуващото и новоприбавеното тяло е 8/5. Самата звънарница има два равни по височина етажи, чиято форма повтаря двете ниши на кулата, но арките в долния етаж са затворени, а в горния – оставени свободни и подчертани чрез извисяване на завършващите ги полуокръжности.

Най-голям интерес в архитектурно-художествено отношение представлява оформянето на последния пети етаж на кулата с параклиса. Включен в заобикаляща го от три страни покрита с поредица висящи слепи куполчета между напречни арки галерия, той се състои от голямо почти квадратно преддверие с грижливо изграден сляп купол с двойно елипсовидно надвишаване и от същински, разположен източно от него, който е развид като малък триконхален обем, покрит също с централен сляп купол.

Параклисът „Преображение Господне” е сред най-старите манастирски параклиси. Стенописите му датират от 14в. и са изключително ценен паметник на българското средновековно изкуство. Какви са били другите елементи от вътрешната уредба на този средновековен крепостен параклис обаче няма да узнаем, тъй като той е бил унищожен от пожар. Също така не може да се каже със сигурност какво е било неговото предназначение през вковете преди Възраждането, но участието ну във възрожденски верски ритуали е било ограничено. По това време той бил достъпен само за монасите и не са направени никакви усилия да бъде украсен отново.

Художественото въздействие от архитектурния образ на Хрельовата кула е бил очевидно твърде силен не само върху нейните съвременници, но и върху творците на възрожденския манастирски ансамбъл, създаден пет века по-късно от нея. За това може да се съди от факта, че те, верни на традицията, са пресъздали в пластиката и колорита на градените от тях сгради творческите внушения, заложени в обемното и декоративно решение на Хрельовата кула, но с конструктивните и декоративните похвати на своето време, с нови материали и форми. По този начин средновековната Хрельова кула се включва органично като неделима част от типичния за 19в. целокупен образ на манастира.

 

План на приземния етаж на Рилския манастир.

Построен като крепост, разчитаща на самозащита, манастирът има само два входа, достатъчни добре обезопасени с дебели и обковани с желязо врати, които при нужда правят вътрешния двор напълно недостъпен. Тази тяхна функция обаче е старателно прикрита с помощта на архитектурен и живописен декор, като на преден план е изтъкнато народностното предназначение на манастира, чиито порти са широко отворени за всички вярващи, призовават ги в огнището на истинската българска вяра, обещават им избавление и щастие. Пред всеки от входовете има построен колонен портик, чието богато изписване се откроява много ефектно върху суровата и студена плоскост върху каменните манастирски стени.

С помощта на богата цветова гама неизвестните майстори-декоратори са постигнали своята цел – да поразят всеки посетител още при първия му досег с вътрешния свят на манастирската обител. И въпреки че декорацията не се отличава с особено изящество, тя оказва точно онова въздействие, което е необходимо. Тя не дава време на зрителя да вникне в нейните недостатъци, а го залива с цинобър, охра, зелено и черно, заобикаля го с пищни орнаменти, с бароково огъващи се линии, ластари, медальони и акантови листа, натрупани върху толкова малко пространство, че не могат да бъдат изцяло обърнати от погледа.

Дупнишката порта. Главна е Дупнишката порта, до която в миналото е стигал пътят, идващ от поречието на река Струма. Затова и нейното изписване е по-грижливо, орнаментите са по-изящни, а фигурните сцени наситени с по-пряко насочен идеен пълнеж. Стенописвани са както засводяванията на портика, така е проходът под манастирската сграда. В центъра на свода му е изписана осмолъча звезда, която овенчава разгъващата се около нея пъстра шатра. Около звездата са разположени четири елипсовидни цветни венеца, в средата на всеки от които е кацнала птица и четири акантови листа, в завитъците на които птици кълват гроздове. Преплитането на орнамента с натюрморт, смесването на изображения на микроскопични кедрови дървета с много по-големи от тях цветове и листа придават на изображението онзи сюрреалистичен повей, който е така характерен за възрожденската степна декорация. Върху източната и западната стена прохода не липсват и фигурни сцени. Изборът на техния сюжет е показателен – Самсон, който разкъсва веригите си, събаряйки храма, а срещу него Самсон, който разкъсва пастта на лъва.

Стенописът на арката на Самоковската порта, изобразяващ Св. Иван Рилски с ангелите.

Самоковската порта е близка по пространствено решение на Дупнишката – с шатровидно засводяване на входа, изписани арки и стени, но тук изрисувания балдахин е решен по-грубо и геометрично, колоритът включва и тонове от студената гама, семантичната натовареност е по-малка. Върху стените са изобразени архитектурни елементи и пейзажи и единствено една фигура на лъв, разкъсващ веригите си, вмъкната малко неумело между орнаментите, съответства на патоса на изображенията върху главната Дупнишка порта. Това е обясними, тъй като Самоковската порта всъщност извежда към стопанската територия на манастира, която е значително по-голяма по площ от самия него, но е второстепенна по предназначение.

След като мине под разноцветния балдахин на Дупнишката порта всеки естествено насочва поглед към главната манастирска църква, която заема централно място в двора и е символен и композиционен център на целя ансамбъл. Опасващата я арка е обагрена в черно и бяло по начин имитиращ античния „опус микстум”. Над нея следват: черен корниз, стена, поделена на червени и бели ивици от рисувани тухлени редове; овенчаващ корниз, обагрен в охра; църковните куполи, чиито отвори са обрамчени също с ивици от охра.

Истинският взрив от багри обаче избухва под аркадите, където е изписано всяко късче стенна плът, оставяйки само колоните в естествения цвят на камъка. Гамата е преобладаващо топла, но тук в откъснатото от пряк допир с околната природа пространство живописците си позволяват да вмъкнат и наситено синьо и зелено, така че едва ли някои от цветовете, съществуващи в тяхната палитра, може да се счита пренебрегнат. Ефектът е необикновено силен. Това е демонстрация на радостно, искрящо от жизненост изкуство, достатъчно примитивно, за да отговори на невзискателните вкусове на хората от своето време, но и достатъчно точно отмерено като богатство и разточителност, за да насочи мислите към благоденствието – целта и източникът на радост във всяко робско съществуване.

Жилищните крила на манастира, които обграждат дворното пространство на манастира и създават една завършена композиция на целия манастирски ансамбъл.

Оттук погледът се разгъва ветрилообразно и възприема постепенно аркадите на жилищните манастирски крила, чиито лъкатушни линии обграждат дворното пространство, чардаците им, украсените с резба и надвиснали като гнезда над двора кьошкове, покривните плоскости, покрити с червени керемиди и подразделени на правоъгълници от светлите редове на хоросанената спойка, и многобройните комини, които ги увенчават като бели кулички.

Височината на етажите, която е твърде голяма спрямо вътрешното пространство, не позволява да се обгърне  всичко с поглед едновременно. А това създава още един много ценен ефект – на непредвиденото, на изненадата, която предлага пъстрата, обграждаща двора сборна фасада. Така трудно се забелязват несъответствията между използваните архитектурно-композиционни похвати в отделните крила, градени от различни майстори.

С помощта на дълги редици разнообразно оформени арки се премахва оптически тежестта на многоетажните крила. А за да ги съизмерят още по-успешно с човешкия мащаб, създателите на манастирския ансамбъл прибавят колоритното решение на декорацията. Те изписват върху дъгите на арките декоративни редове от ветрилообразно поставени тухли, чиито цинобър се откроява ярко върху белотата на основната мазилка. Чрез това решение, което повтаря декоративната украса на средновековната Хрельова кула по чисто възрожденски маниер, превръщайки тухлената декорация в живописна се обединява ансамбъла, в него се привнася онази нотка на историчност, на почит към традицията, която възрожденските българи преследват във всичките си дела.

Жилищните помещения. Зад така пищно оформената рамка на манастирския двор се разполагат повече от 300 помещения, достъпни от просторните чардаци или от приземния колонаден входник. Част от тях са не по-малко интересни от фасадните решения с богата си дърворезбена декорация, многоцветно изписване и обзавеждане. Тези помещения са организирани и групирани така, че да задоволяват жизнените и духовни нужди на голямото монашеско общежитие и на постоянните многолюдни групи поклонници от близки и далечни места, от страната и вън от нея.

Уникалната архитектурна постройка на манастирските жилищни крила, съдържащи над 300 помещения.

Най-подходящото място на различните нива и в различните крила, така че да се осигури най-доброто им функциониране, е намерено за: близо сто и десет монашески килии, всяка от тях състояща се от малко преддверие, кухня с огнище и стая за спане и работа; над тридесет гостни стаи, повечето богато обзаведени и декорирани с дърворезбени тавани, таблени долапи, някои и със стенописи, с постлани с пъстри губери миндери и подове; голяма трапезария, игуменарница от няколко помещения, болница, клисарница с библиотека, съдохранилница и просфорна; четири големи етажни параклиса; многобройни складови и домакински помещения (воденица, кухня за гости, малка и голяма фурна, сиренарница, склад за вина, за разсола – киселото зеле, и др.); помещения за вратарите към портите и дори арест за провинилите се.

Така например складовите и домакинските помещения  са на подземно и приземно ниво, като дори специална вада, отбита от буйната река Друшлявица, довежда за мливарите вода вътре в сградата. Източното и северното крило в основната си част съдържат на трите си етажа приемни и представителни помещения, предназначени за посетителите на манастира, за които поради краткия им престой благоприятното изложение не е от голямо значение. Обратно, килиите и всички останали помещения за монашеското братство заемат изцяло благоприятно по изложение помещения в западното, южното и паянтовата двуетажна част от източното крило, което единствено оцеляло при пожара през 1833г. и най-вероятно било построено да приюти монасите по време на възстановителните работи.

Апостолски събор. Детайл от стенописа в параклиса Архангел Михаил в Рилския манастир. 1835.

Най-привлекателни сред стотиците помещения са гостните стаи. За единадесет от тях е известно, че са обзаведени със средства на жителите от замогналите се икономически през Възраждането български селища и в тях са отсядали поклонници от тези селища. Затова те се наричат съответно Копривщенска, Кюстендилска, Габровска, Чирпанска, Тетевенска, Златишка, Панагюрска, Пазарджишка, Софийска и Пиротска гостни стаи. Те са просторни и украсени с декоративни стенописи на светска тематика, с дърворезбени и стенописвани тавани, с изящни черги и килими.

Четирите етажни куполни параклиса, включени в реда на жилищните помещения, са разположени два по два един над друг съответно над проходите на Самоковската порта в източното крило „Св. Йоан Богослов” и „Св. Сава и Симеон Сръбски” и над Дупнишката порта – в западното: „Св. Йоан Предтеча” и „Събор на светите Архангели”. С извисените си през два етажа пространства, покривите с живопис стени и куполи над предолтарните им части и с богатите си позлатени дърворезбени иконостаси и ценни икони те привличат многобройни ценители на художествените умения.

Макет на конструктивната система на магерницата на Рилския манастир.
Големите казани, използвани в миналото от монасите в магерница. Снимка от музея на Рилския манастир.

Но безспорно най-впечатляваща от всички помещения в жилищните крила е грамадната манастирска кухня (магерницата), разположена в приземието на северната им част. Дело на първостроителя на Риломанастирския комплекс – Алекси Рилец, манастирската магерница е уникална по своето архитектурно и техническо решение и по художественото си вътрешнопространствено въздействие. Над квадратната й основа със значителни размери (7,80х7,80м) се издига 22-метров висок комин, обхващащ цялото помещение. Носен долу от четири изпъкващи пред стените широки арки, нагоре той постепенно се стеснява в сложна пирамидална форма, получена чрез стъпили един над друг десет реда арки върху осмоъгълни основи. При изграждането му всеки следващ осмоъгълник е извит спрямо долния така, че върховете на по-малкия стъпват в средата на стените на по-големия. По този начин се получава силно раздвижена повърхнина, оформена от арки, пандантиви и конхи, която, поради оптическото засилване на перспективата в следствие на стесняването във височината, изглежда много по-висока от действителната.  Отворът на комина, с който тази сложна композиция се изявява над покрива, е оформен като кръгла куличка, стъпила върху пандантиви над квадратната основа и покрита с купол подобен на църковните. Вътре в магерницата са разположени големите казани, в които в миналото монасите са готвили за изхранването на цялото множество от монаси и поклонници. Днес магерницата е отворена за посетители и всеки може да влезе вътре и разгледа тази уникална по архитектура манастирска кухня.

Главната съборна църква, построена на мястото на старата средновековна Хрельова църква през 1834-37г. Църквата заема централно място в манастирския двор.
Петте кубета на църквата "Рождество Богородично".

Главната съборна църква „Рождество Богородично”. В създадената от жилищните крила рамка на манастирския двор, макар и вътрешно богато раздвижена, но в основните си очертания линеарна и в такъв смисъл сдържана и неутрална, като в скъпоценен обков се възправя сложно съчетаната група от обемите на Хрельовата кула и строената от 1834 до 1837г. възрожденска съборна църква „Рождество Богородично”, заела мястото на средновековната Хрельова църква.

Появата на значително по-голям, отколкото на старата църква обем всред дотогава хармонично съжителстващи средновековни и възрожденски строежи поставила пред строителите трудната задача да се намери мярката в съотношението между няколко достатъчно едри всеки за себе си елемента: крилата, обграждащи двора, високата и монолитна кула и вече твърде големия обем на църквата. Затова нейният строител първомайстор  Павел Иванович разчупва обема й, изграждайки го от няколко последователно извисяващи се тела, а декораторите я изписват с багри с различна интензивност, които стават толкова по-светли, колкото по-високо е изписаното тяло.

Главната църква на Рилския манастир е трикорабна, без преддверие, с два странични параклиса, в които опират северното и южното рамо на опасващата от три страни западна част на църквата открита аркирана галерия. Зад тях, от север и юг се отварят две широки полукръгли певници. Източната олтарна част на църквата е богато развита, с допълнително предолтарно пространство и три полукръгли апсиди – страничните малки, отвън тристенни, а средната тройно по-широка и отвън петостенна. Малките олтари в параклисите, посветени на св. Николай Мирликийски (северния) и успение на св. Йоан Рилски (южния), не се изявяват външно; но тяхното наличие причилява църквата към т.нар. „многопрестолни храмове”, срещащи се и в други български манастири и в много енорийски храмове.

Стройните колони с високо издигнати чрез надзиждания арки между тях и към стените, многобройните прозорци по стените на куполните барабани, от които струи светлина, силно изразената пластика на покритието създава впечатление за просторност на архитектурното пространство и за разнообразие на възприятията. За богатството на вътрешнопространсвеното изграждане допринасят както стенописите, покриващи всички прави и криволинейни плоскости, така и богатите малки дърворезбени иконостаси на параклисите и особено на големия на наоса.

Иконостасът в параклиса "Св. Йоан Рилски".

Двата иконостаса, поставени в двата параклиса и посветени на св. Никола, а другия на св. Йоан Рилски Чудотворец, остават сравнително изолирани и невписващи се сред цялата композиционна рамка на църквата. Това е резултат от работата на майстори, които не са участвали в екипа, създал основната дърворезбена украса на интериора, като тези два иконостаса се различават съществено от нея. Южният иконостас (посветен на св. Никола) най-вероятно датира от 18в. При внимателно вглеждане в отделните му части веднага се разпознават несъвпадения, размествания и донагласявания на самия иконостас към сегашното му разположение, което навежда на мисълта, че той произхожда най-вероятно от старата средновековна Хрельова църква, съществувала на същото място на новопостроената.

В потвърждение на предположението, че южният параклис съхранява стария иконостас на църквата, е и неговото ритуално значение. Той се счита за една от светините на главната манастирска църква и е посещаван от многобройни богомолци. Три от иконите на иконостаса са датирани и подписани от Захарий Монах. Това, както и особеностите на фигурните изображения правят вероятно предположението иконостасът да е дело на майстора монах Андон от Атон от края на 18в. Този иконостас е и доста по-скромен. Той попълва изцяло източната страна на параклиса и очевидно е създаден специално за това мястото. Архитектоничната му схема е обичайна за 19в.,а резбата покрива отделните елементи на тази вътрешна фасада, без да участва активно в тяхната архитектурна форма. Иконите са от времето, когато се изгражда църквата, и са поставени на обичайните си места. В последното поле, поставено в наше време, е поместена и една съвременна икона.

Двете главни икони в иконостаса в параклиса, посветен на успение на св. Йоан Рилски. Вижда се уникалната изработка на иконостаса - дърворезбата и живопистта.
Големият кръст, разположен на върха на иконостаса, увенчаващ това невероятно произведение на изкуството.

Резбата на иконостаса в параклиса „Св. Йоан Рилски Чудотворец” е изключително детайлна и богата. Архитектурната композиция се състои от пояс на долните табли, пояс на големите икони, подразделен на три части – подиконни табли; полета, разделени едно от друго с резбовани колонки, в които се вместват иконите, и надиконни табли с леко очертани полукръгли люнети. Този етаж на композицията завършва с богат триделен корниз, над който стъпва лозницата – хоризонтален пояс от преплетени лозови клонки и гроздове, между които са ликовете на прозорците, поставени в медальони. Над лозницата минава поясът, средата на който са изображенията на Христос Пантократор, Богородица и св. Йоан Кръстител. Иконостасът завършва с втори плътно резбован хоризонтален фриз, над който лягат: прозирна резбована венчилка; много голям, фланкиран от обичайните елементи кръст: рипиди, силно стилизирани копия, изображения на вази с цветя и фигури на птици.

Всички части на тази напълно завършена схема, станала класическа за българските земи през 18-19в., са покрити с богата дърворезба. В почти квадратните долни табли резбата е плътна, с барокови медальони и обкантвания от растителни орнаменти. Върху високите пиедестали на колоните са изрязани клони, плодове и маски на митични животни. Растителните орнаменти изплитат високите бази на колоните и техните тела, а над малките коринтски капели стъпват фигури на ангели с разперени крила. Орнаменалното богатство „избухва” с пълна сила в таблите, поставени под и над големите икони. Там резбата е толкова гъста, че отделните форми се губят в орнаменталната плетеница.

Демонстрирайки съвършено пространствено чувство и съобразявайки се с реалното възприемане на пространството при наличието на преграждащата догоре олтарна част внушителна дърворезбена иконостасна стена, майстор Павел е моделирал по най-подходящия начин сложната пространствена система от трите, вкопчени едно в друго и застъпващи се, петкуполни ядра. Чрез елиминиране при входа от запад на първото засводено рамо на средния кораб и подпиращите го от двете страни квадратни пространства, покрити със слепи куполчета, той балансира визуалната липса при оформянето на наоса на последното засводено рамо в източна посока, включено в олтара и изцяло скрито за иконостасната преграда.

С това логиката на цялото пространствено оформяне на наоса на църквата е проведена безупречно и създава един завършен по композиционното си решение архитектурен интериор; в неговото раздвижено пространство се настаняват произведенията на стенописта, иконописта и дървопластиката. Допълвайки и обогатявайки неимуверно неговото художествено въздействие.

 

Майстори. Рилският манастир е един уникален архитектурен паметник изграден от българският народ през вековете и завещан ни днес като символ на българския талант, творчество и сплотеност. Защото изграждането на манастира е продължило векове наред, изграждани са били отделни сгради и елементи от целия архитектурен ансамбъл, участвали са различни майстори от архитектурни школи от целия Балкански полуостров, но загадка остава как са успели да синхронизират работата си и да създадат този композиционно един архитектурен комплекс. Кой е ръководел тяхната дейност, кой е бил проектантът на Рилската манастирска обител? Това е загадка, но се предполага, че най-вероятно това е Неофит Рилски, който направил много за манастира както в книжовната дейност, така и в архитектурната.

Трима са най-известните първомайстори – строители на Рилския манастир – Павел Иванович, Алекси Рилец и Миленко с техните многобройни, известно поименно или неназовани помощници – майстори, калфи, чираци от почти всички архитектурно-строителни центрове в страната, построили този величествен архитектурен ансамбъл, поразяващ и днес със своята строга монументалност и същевременно в интимната си човешка топлота. Но не само архитектурните, а и голяма част от живописните и декоративно-приложните творби в Рилския манастир са подписани от техните автори, чрез което историята на българското възрожденско изкуство се разкриват много имена на негови създатели. С това се прави решителна крачка към индивидуалната личностна изява в модерното изкуство на Новото време.

Из „Рилският манастир”, проф. д-р арх. н. Маргарита Коева

Върни се горе




English