Начало / История и обща информация за манастира
История и обща информация

Обща информация

Общ изглед на Рилския манастир

Рилският манастир е разположен на 1,147 метра надморска височина сред ухаещите иглолистни гори на планината Рила.

Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Рилският манастир се отличава с уникална архитектура. Отвън, с 24-метровите каменни стени на основните си сгради, които образуват неправилен петоъгълник, манастирът има вид на крепост. Затова поклонникът или туристът, който попада във вътрешността през една от двете железни порти, остава изненадан от мекотата на архитектурните форми: арки и колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци, зад които са килиите – 300-400 на брой. В средата на калдъръмения двор в странна симбиоза съжителстват суровите бойници на Хрельовата кула и бароковите сребърни куполи на главната църква. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса – впечатляваща каменна кула, създадена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е само няколко години по-млада (1343 г.). В по-нови времена (1844 г.) към кулата е добавена и камбанария. Приблизително от същия период датира и главната манастирска черква “Рождество Богородично”. Архитект е майстор Петър Иванович, който работи по нея межу 1834 и 1837 г. Храма е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостаса със своята невероятна дърворезба. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между 14-ти и 19-ти век.

Една от експозициите в музея на манастира.

Манастирът притежава също така своя библиотека, която е изключително богата на книжовен материал, събиран през вековете. Там се съхраняват ценни български писмени паметници - около 250 ръкописни книги от 11 - 19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др. Музеят, разположен на територията на манастира, също притежава богата експозиция - историческа сбирка с 35000 експоната, богати колекции от икони, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети. Музеят притежава едно уникално произведение на изкуството на име Кръста на Рафаил. Направен е от цяло парче дърво (81 х 43 см.) и е кръстен на своя съзадаел. Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата трае не по-малко от 12 години и е завършена през 1802 г. - тогава автора губи и зрението си.

Въпреки немалката площ, с която разполага, братството всъщност не е в състояние да покаже всичките си съкровища едновременно - затова наред с постоянните изложби се уреждат и временни експозиции, показвани в манастира, в различни български селища или в чужбина.

История

Рилски манастир. Художник И. Пенков. Стъклопис в Софийския университет.

Рилският манастир е създаден през 30-години на Хв. на мястото на старата постница в планина Рила. През времето на своето съществуване манастирът е бил многократно преустройван, разрушаван и отново възстановяван. Рилската обител е придобила сегашния си облик към средата на миналото столетие. Тя е най-голямата и най-почитаната българска обител.

Счита се, че създателят на Рилската обител е първия български монах-отшелник Йоан Рилски (876-946г.), избрал пътя на пустинножителството като способ за духовно усъвършенстване и начин на протест срещу потъпкването на високите нравствени норми на истинското християнство. Роден през 70-те години на IXв., свидетел на упадъка на Първото българско царство по времето на цар Петър, той става една от най-значимите фигури на Средновековието, оказва влияние върху целия източноправославен свят и е почитан като светец под името Йоан Рилски. През Византийското робство основаното от него монашеско братство превръща манастира в опора на българското народностно съзнание, а след създаването на Второто българско царство мощите му са пренесени в тогавашната столица Велико Търново като най-важна светиня за българския народ.

През XIVв. Строителната дейност на протосеваст Хрельо Драговол, чието феодално владение се е простирало в земите около р.Струма, превръща в манастира в солидно укрепен, внушителен архитектурен ансамбъл, който в същото време удивлява със своята вътрешна архитектура и декорация, меките форми на фасадите и колонадите, които ярко контрастират с външния вид на манастира. Хрельо Драговол е изградил манастира на сегашното му място, състоящ се от сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква, от които днес е останала само кулата, която носи името "Хрельова кула". На последния етаж на кулата има малък параклис, богато украсен със стенописи, отличаващи се с голяма художествена стойност и оригинални иконографски качества.

Осъзнавайки ясно ролята на Рилската обител в борбата за народностно сплотяване, много български владетели я дарявали с привилегии, имоти и средства, скрепявайки ги с дарствени грамоти. През ХIV век манастира е щедро даряван от българските владетели Иван-Александър и Иван Шишман. Дарствената грамота на цар Иван Шишман от 1378 година се пази и до днес. От това време е и пространното житие за св. Иван Рилски, написано от патриарх Евтимий. Официалната подкрепа помага на манастира по това време да се превърне в културен и духовен център. Светата обител достига своя апогей между 12-ти и 14-ти век, а подемът й е пречупен с идването на османските нашественици в края на 14-ти в., което е последвано от нападения и разрушаване на манастира в средата на 15-ти в.

Завладяването на българското царство от османците в края на XIVв., това злощастно събитие за българския народ, което забавя развитието му с векове, променя съдбата и на манастира. Въпреки охранните грамоти, които получава от някои от турските султани, той е подлаган многократно на нападения и грабежи и само усилията на българското население от всички части на българските земи успяват да го запазят и възстановят след всяко насилническо действие. Пет века той остава средище на верски и културен живот, като усилията на манастирското братство са насочени към съхраняване на народното съзнание чрез християнската вяра. В него се формира книжовна школа, която обучава духовници и книжовници и поддържа връзки с просветно-религиозни средища в останалите източно-православни страни. Руската православна църква прави дарения на монасите под формата на книги, пари и църковни аксесоари. Манастирът получава подкрепа и от руските царе и молдовските воеводи.

През 1778г. манастирът "Св. Иван Рилски" става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784г. от майстор Алекси, който през 1816-1819 проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833г., като възстановяването му отново е ръководено от Алекси.

Епохата на Българското възраждане променя и разширява дейността на Рилския манастир. По това време той вече е не само пазител на историческата памет, но и огнище на разпространение на новите идеи и стремежи на формиращата се нация. Комплекса бива реконструиран и реновиран с помощта на богати българи от цялата страна (Копривщица, Тетевен, Чирпан, Стара Загора, Самоков, София). Многобройни книжовници и просветители, възпитани в него, ратуват за изграждане на национално самоосъзнаване и посредством широката мрежа от метоси и параклиси, обхванали цялата страна, разпространява тези идеи с апостолска самоотверженост. От началото на ХІХв. Започва строителното обновяване на манастира и за половин век той се превръща в паметник на най-доброто, което художествения опит на Възраждането може да сътвори. Ето защо Рилския манастир е зримо, материално въплъщение на естетическия идеал на Възраждането. В него работят най-опитните творци на епохата, които, водени от желанието да създадат величав паметник на своя народ и своето време, се стремят да постигнат съвършенство, подчинявайки на тази цел всички лични амбиции и дори, когато е нужно, собствената творческа индивидуалност. Затова е много трудно да се определят творбите, принадлежащи на точно определена група майстори или на отделен зограф. Това уеднаквяване, извършено с почти религиозно смирение, е позволило художественото творчество, осъществявано в манастира, да надмогне рамките на локалните школи – родови или селищни, и да придобие чертите на общонационално изкуство. Единната спонтанна насоченост на хиляди усилия, мисли и воля, които са вложени в манастирския ансамбъл, са го превърнали в материален израз на най-съкровеното, което всеки българин от тази епоха е носел в сърцето си – желанието за красота, свобода и самоутвърждаване.

Поколения строители са вложили своя труд в сградите на манастира. Те са работили неуморно, за да ги изградят и укрепят със стенописи, дърворезба и каменна пластика, влагайки най-доброто, на което са били способни, и са успели да сътворят съвършен паметник на художественото умение на българския народ. Изграден и поддържан с дарените от населението по българските земи средства и труд, веществен израз на отправените чистосърдечно и с дълбоко упование хиляди човешки молитви и съкровени надежди, манастира излъчва и внушава душевно спокойствие и ведра жизнерадост.

Ярко потвърждение за международното признание на историческата, културната и художествената стойност на Рилския манастир като документ за историческото развитие на човечеството е признаването му за световна културна ценност и вписването му през 1983г. в „Листата на световното културно наследство”, която наброява не повече от 200 обекта от всички краища на планетата. Манастирът, в който се съхраняват някои от най-старите и най-ценни творби на българския дух, е музей на българската история, култура и изкуство. От 1961 г. Рилският манастир е превърнат в Национален музей, а ЮНЕСКО обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значение. Достъпът до неговите ценности е свободен за всички изследвачи на историческата истина.

През април 1991г. с постановление на Министерския съвет на Република България бе възстановен монашеския статут на манастира и неговата автономия в рамките на Българската православна църква.

Когато днес се възхищаваме от Рилския манастир като архитектурен паметник и съкровищница на културни и художествени ценности, трябва винаги да споменаваме с признателност онези, чиято работа и усилия са допринесли за проучването и опазването на неговото културно наследство. Между тях са имената на големия български учен и пламенен патриот Иван Дуйчев, на Кръстю Миятев, на Христо Христов и Георги Стойков. А на вдъхновеното перо на възрожденския просветител и духовен водач Неофит Рилски дължим първото описание на манастира и най-ценните сведения за изграждането му през ХІХв.

Нашата епоха има свой принос в манастирската дълговековна история главно с грижите, полаги за разкриването и консервацията на събраните в него архитектурни и живописни паметници, привеждане в известност на ръкописите и ценните книги в неговата библиотека и на документите и предметите в музейните фондове. На десетки специалисти дължим утвърждаването на Рилския манастир като познавателен, културен и туристически център, който има задачата да възпитава съвременниците и бъдещите поколения в дълбоко хуманен дух, да продължи делото на манастира, основан от българския светец, св. Йоан Рилски.

Из „Рилският манастир”, проф. д-р арх. н. Маргарита Коева

Върни се горе




English