Структура / Музей
Музей на манастира
печат

Една от експозициите в музея на манастира.

През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир", през 1976 г. - за Национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV-XIX в., а в музея - много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.

Рилският манастир е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Открит е за посещения от 8 до 18 ч. всеки ден, печатът се намира в музея на манастира.

В началото на нашия век изтъкнати български учени правят първите опити за систематично научно приучване на архивните и художествените паметници в Рилския манастир. От тези години датира и научния интерес към църковните паметници, произведенията на приложните изкуства и тяхното съхранение в обителта. През 1911г. един руски духовник – архимандрит Доситей Ковачев, след дългогодишен труд в рилската библиотека, публикува описание и списък на част от най-значимите художествени и културни ценности, съхранявани там. А това са всички запазени сребърни и дървени мощехранилници, църковни отвари и одежди, литургийни тъкани, старинни накити (пафти, гривни, пръстени, зарфове) и монети, грамотата на цар Иван Шишман, договорът с руския манастир „Св. Пантелеймон” на Света гора (Атон) и др. С голяма прецизност и вещина Доситей Ковачев описва всяка мощехранилница, нейната украса, надписи съдържание, вид на използваните материали, тегло. Това е и първия подобен каталог на част от музейните ценности, който носи научна стойност. Рислката библиотека всъщност е изпълнявала ролята на ризница на този вековен религиозен и културен център и е съхранявала първата „музейна” сбирка на манастира.

Капак на мощехранилница, 1813г.

Националният музей „Рилски манастир” е създаден през 1961г. от същата година той е обявен за общонародна собственост и е предаден във владение на държавата от Българската православна църква. Основната задача на музея е да съхранява, консервира, реставрира и популяризира всички културно-исторически паметници, намиращи се на територията на комплекса.

През 1991г. се възстановява монашеския статут на манастира, както собствеността му върху недвижимите имоти, като се запазва в цялостния й вид музейната експозиция.

Манастирското братство спазва изричното условие в държавния документ за съхранение на музейната експозиция, но в настоящия момент единственият човек, грижещ се за нея, не е в състояние да обслужва всички експозиционни зали и много от тях са закрити за посещение. Някои от тематичните музейни експозиции, като например „Монашеска килия” или „Килията на Паисий в Хилендарския манастир”, от години не функционират. Творбите от картинната сбирка на манастира не са експонати от времето на подреждане на част от иконната сбирка в помещението на старата манастирска трапезария в южното крило.

Поставянето на музейни сбирки в техния пълен вид в това издание има за цел да се съхрани информация за тяхното състояние, да служи за база при подновяването на някои от тях или за създаването на нова концепция в бъдеще за експониране на движимите и недвижимите богатства на манастира.

Художествените ценности се съхраняват в осем хранилища, при съответен климатичен режим и съобразно музейната им класификация: метал, тъкани, икони резба, картини, ръкописи, старопечатни книги, монети и други.

Богатите притежания на Рилския манастир са позволили да се оформят четиринайсет тематични музейни експозиции, включени органично в самия комплекс на манастира и в църквите извън него. Те отразяват не само важни моменти от историята на манастира, но формират пълноценно и представата ни за различни аспекти на българската култура.

На мястото на двуетажната паянтова част от южния край на източното крило, останала непроменена след пожара от 1833г., е изградена нова жилищна сграда. През 1965г. в подземния и първия й етаж е разположена най-голямата от музейните експозиции – тази на Историческия музей. С повече от 600 експоната и чрез оригинални писмени документи и художествени произведения, систематизирани в отделни експозиционни блокове на хронологичен и тематичен принцип, този музей разкрива 10-вековната история на манастира. Наред с оригиналните експонати за по-пълното възприемане на експозицията на определени места са поставени и спомагателни карти, схеми, чертежи, репродукции и въвеждащи текстове.

Първият експозиционен блок обхваща периода от създаването на манастира през 10в. и историята му до края на 14в. Макар и малко на брой, достигналите до нас книжовни и художествени паметници разкриват достатъчно ярко формирането на манастира като средновековен център на българската култура. В няколко витрини са изложени ръкописи, илюстриращи историята на манастира през 10в. и първите векове от неговото съществуване. Това са глаголически листове от 9-10в. „Заветът” на Йоан Рилски е препис от 18в.; Народното житие от 12в., в препис от 15в. – най-старият писмен паметник за живота на Йоан Рилски; Канонът за св. Йоан Рилски – ръкопис от 1789г.

За популярността на рилския светец свидетелстват много стенописни изображения от средновековните български църкви. За да се илюстрира темата тук са експонирани копия от стенописи в църквата „Св. Св. Петър и Павел” в Търново, Драгалевския манастир и Земенския манастир.

Надгробната плоча на Хрельо Драговол в музея на Рилския манастир.

Особено значителна и интересна е историята на манастира през 14в., свързана с издигането му като едро феодално владение и книжовен център и с личността на протосеваст Хрельо – дарител и обновител на манастира. в експозицията са включени: планът на отбранителната кула, издигната през 1335г.; надгробната плоча на Хрельо Драговол и мемориален надпис, разкриващ трагичния му край; дърворезбените двери и тронът на построената от него църква – едни от редките произведения на средновековната дърворезба; най-старите икони, съхранени в манастира – на св. Иван Рилски (14в.) и св. Арсений (15в.) и хрисовула (дарствена грамота) на цар Иван Шишман от 1378г. Това са едни от малкото оцелели автентични документи и художествени паметници, разкриващи средновековната българска история. Голяма карта представя подредените земи на манастира от последния български владетел.

Експозицията дава непосредствена и обобщаваща представа за блестящата епоха на Българското средновековие. Естетическото въздействие на тези документи и художествени паметници, събужда интерес към българската история, изпълнена с трагични събития, история на непрекъснато разрушаване и обновление. Шрифтът на каменната надгробна плоча, пластичната ажурна резба върху дверите и трона, фините ликове на светците върху двете икони, пергаментът на хрисовула, неговата украса и  големият восъчн печат са знаците, чрез които миналото започва да „говори” и да увлича в дълбините на времето.

Своеобразен преход към епохата на османското владичество е най-старият запазен турски официален документ от 1402г., съдържащ сведение за манастира след унищожаването на българската държава.

Развитието на Рилския манастир през 15-18в. е представено в няколко тематични блока, включващи автентични документи, книжнина и художествени ценности. Изложените в първата витрина султански фермани и една огромна восъчна свещ, подарена от турския султан Мохамед II (1451-1481), свидетелства, че манастира се е ползвал с привилегии, но въпреки това към средата на 15в. е разорен. За възстановяването му през втората половина на века и за пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Търново се съдържат сведения в „Панегирика” на рилския книжовник Владислав Граматик, чийто оригинал е също изложен. За съживяването на манастира и като център на художествена култура свидетелства и стилистиката на експонираната икона „Св. Георги на трон” (15в.). Доказателство за помощта, която са си оказали в трудни времена двата сродни манастира – Рилския и руският „Св. Пантелеймон” на Света гора, е оригинала на договора между тях от 1466г. В него, ние съвременниците, съзираме следи и от така привлекателната легенда за съществуването на съкровищницата в Рилския манастир от годините на най-големия му разцвет.

Експонатна витрина от музея на манастира.

Многовековните връзки, които манастирът е поддържал с Русия, подкрепата, която той е получавал не само в парични помощи, но и в ценни богослужебни книги, одежди и утвари са представени в отделна витрина. Тук е фотокопието от дарствената грамота на руския цар Иван Грозни от 1558г. От това време е и иконата на Богородица Владимирска. Още две богато обковани икони от 19в. (Богородица Казанска от 1816г. и Успение на св. Йоан Рилски), руски богослужебни книги, донесени от монашеските пратеничества маркират непрекъснатите контакти с Русия и движението на духовници и книжовни ценности между двата православни народа.

Четири композиционни блока обединяват темата за нарастващата роля на манастира като културно и духовно средище през епохата на османското владичество (15-19в.), като народен будител и притегателен център, в който се проявяват народностното светоусещане и дух. Дарените от различни краища на българските земи скъпи художествени предмети изразяват нарасналото самочувствие и материални възможности на българина от 18-19в. Изложените църковни утвари (одежди, плащаници, потири, хоругвени и напрестолни кръстове, мощехранилници) представят и областите на изява на българския майстор приложник. Зрителната представа за 18в. се допълва и от картата на всички български манастири, изиграли роля за запазване и развитие на българската култура. Век, белязан с небивал духовен подем и разцвет на книжнината – трасиран с появата на дамаскинарството и с името на Йосиф Брадати, работил в първата половина на 18в. в Рилския манастир. До изложение във витрина богато илюстрирани дамаскини е и преписът на Паисиевата „История славянобългарска”, направен от рилския книжовен и просветен деец Неофит Рилски.

Втората голяма зала обхваща тематично „Рилският манастир през 19в.”. Разгръщането на небивало строителство и оформянето на Рилския комплекс с участието и помощта на целия български народ е представено табла показващи: архитектурата на манастирските крила и техните строителни етапи и майстори, строежа на новата църква; стенописните ансамбли чрез галерията от ктиторски портрети в централната църква и параклисите; дърворезбата на главния иконостас, резбованите тавани и архитектурни елементи по манастирските чардаци. Копията от портретите на Димитър Зограф, Захарий Зограф и Станислав Доспевски показват създателите на големите стенописни ансамбли от Самоковската живописна школа, въплътили уменията и знанията на възрожденския зограф.

Пергамент от музейната сбирка на манастира.

В средата на 20в. е осъществено и последното пратеничество на манастира в Русия, което се завръща с богати дарове, изложени в четири витрини: руски печатни книги, златотъкани плащаници, одежди, обковани евангелия и много утвари – потири, кръстове, звездици и пр.

В края на 18в. са създадени и първите рилски щампи, през 30-те години на 19в. истинската щампарска дейност в манастира е свързана с името на проигумена хаджи Исай, а през 60-те години – с името на монах Калистрат. Дейността на първото „графично ателие” в България е представена с две преси, едната от които е закупена през 1865г. във Виена за 8000 гроша, а процесът на създаването на щампите е илюстриран с два литографски камъка и много медни плочи и отпечатаните от тях гравюри.

В експозицията е отделено значително място на живота и дейността на най-значителната личност, свързана с манастира от 19в. – Неофит Рилски – книжовник и просветен деец, изтъкнат възрожденски реформатор. Във витрини са изложени: писма от и до него; фотокопия на листа от дневника му, воден от 1836 до 1874г.; автобиографията му от 1864г.; учебникът по граматика, отпечатан в Крагуевац през 1835г.; учебникът по землеописание, написан през 1838г.; собственоръчно изработеният от него глобус през 1836г.; много ценни книги от личната му библиотека. В няколко табла е отразена дейността на създаденото от него училище през 1843г. в специално построена сграда в постницата „Св. Лука”.

Средновековно бойно облекло, използвано от защитниците на манастира.

Периодът на османското владичество се характеризира с многобройни разбойнически нападения и грабителства. В края на 18в. е създадена въоръжена охрана на т.нар. „манастирски пандури”. Във витрина са подредени едни от най-интересните експонати на оръжейната сбирка от огнестрелни (общо 96 пушки и пистолети) и хладнокръвни оръжия (6 саби и 22 ятагана), формирана в продължение на векове. особен интерес представлява т.нар. „крепостна пушка” с необичайни размери (206 см), която според разкази на местното население се наричала „сигнална” и мощният и гръм е предупреждавал за опасност от нападение или е известявал, че е настъпил часът за затваряне на манастирските порти. Втората по големина пуска в музея се предполага, че е била лично оръжие на дядо Ильо войвода.

В трите зали на горния (приземния) етаж са представени в няколко тематични блока високохудожествени произведения на църковната утвар: напрестолни кръстове, кандила и кадилници, мощехранилници и архиерейски жезли, миниатюрни икони и енколпиони от 17-19в. В най-ценните експонати е отразен ярко професионализмът и творческата фантазия на българския майстор приложник. Тази сбирка съдържа многобройни и изразителни творби, разкриващи сложния, многопластов и изключително интересен от културологично  гледище характер на българския преход от Средновековието към новото време. Между тях са и многопластовите произведения на миниатюрната дърворезба, сред които се откроява кръстът, изработен от монах Рафаил, сред произведенията на металната пластика изпъква сребърната мощехранилница с единствения по рода си житиен цикъл на св. Йоан Рилски.

Особено ценна е сбирката от 4461 сребърни монети на тримата български владетели от Втората българска държава. Най-ранни са асприте на цар Иван Александър (1331-1371) и сина му Михаил Асен. От Иван Срацимир е запазената сребърна аспра, на която владетелят е представен седнал на трон. Най-многобройни са сребърните аспри на последния български владетел цар Иван Шишман (1371-1393).

Националният музей „Рилски манастир” привличаше ежегодно почти милион посетители от България и от всички краища на планетата. Заради качествата му на ценен и привлекателен обект на познавателния и културния туризъм през 1980г. Международната журналистическа организация (ФИЖЕТ), отразяваща туризма, го удостоява с най-високата си награда „Златната ябълка”, експонирана в отделна витрина и завършваща експозицията на Историческия музей. Тази експозиция представя цялостно и максимално синтезирано хилядолетната история на Рилския манастир и неговата роял в развитието на българската култура и изкуство.

Втората голяма експозиция е на Етнографския музей, разположен в гостните помещения на северното крило на третия етаж. Повече от 370 експоната показват щедрите дарения на манастира от хилядите поклонници, от занаятчийски сдружения, от майстори, пренесли в дар най-ценното свое произведение. Експозицията е подготвена и формирана едновременно с тази на Историческия музей до 1965г. основната й задача е не само да представи една минимална част от фондовете си, съдържащи израза на признателност на българския народ, но и районите, чието изкуство и бит те представят, народните обичаи, майсторите – създатели на красота, която носи и естетическа наслада, и чисто утилитарни функции. Да направи достояние на днешното поколение художествения вкус и мяра на възрожденските българи, които имат свои проекции и в нашето съвремие.

Специалните одежди на владиката на манастира по време на тръжествени служби.
Короната на владиката.

Принципът на организиране на сбирката е видов и тематичен. В отделни блокове са представени тъкани, накити, битови съдове, ковано желязо, които очертават художествените граници на най-развитите занаяти през епохата на Българското възраждане – тъкачество, везбарство, медникарство, златарство, железарство.

В първата зала е представена една от най-интересните сбирки от килими както и главните производствени центрове – Котел, Чипровци, Самоков и др. Изложени са датирани килими, които допълват данните за историческото развитие на българската декоративна тъкан. Във витрини се преливат ярките цветове и стилния орнамент на козяци, престилки, плетени чорапи, везани облекла, народни носии.

Вторият тематичен блок е посветен изключително на историческото формиране на тази сбирка от произведения на народното изкуство. Едни от най-интересните бакърени съдове, килими, кърпи везани възглавници и накити, повечето от които носят дарителки надписи, са експонирани под огромна карта на всички градове, села и райони на България, подпомагали с парични средства, труд и дарения Рилската света обител.

Третият тематичен блок представя в отделна зала българското златарство. Десетки са изложените пафти, гривни, гердани, наушници, колиета, колани – неотменна част от празничния костюм на българката. Там се съхраняват и изящни сребърни утвари, изработени специално за манастира и посветени на неговия патрон. Напрестолните кръстове, потири мощехранилници демонстрират не по-малко творческо въображение и усет за формата.

Архитектурен пейзаж от Копривщенската стая.

Последната четвърта зала е поставена на едни от най-развитите занаяти – медникарството и железарството, съпътстващи бита на българите от тази епоха. Бакърени синии, ибници, гюмове, железни светилници, мангали и приспособения за огнище въздействат с изчислената си и здрава форма, без излишно украшателство и преди всичко с висока функционална съдържателност.отделни експозиционни звена са манастирските стаи (архондарици), предназначени за гости и разположени в трите етажа на северното и част от източното крило. В първата половина на 19в. се създава традицията селищата, най-активно поддържащи връзки с Рилския манастир и подкрепящи го с помощи, да оформят със свои средства гостни стаи, където да отсядат поклонниците. Така са създадените Копривщенската, Тетевенската, Чирпанската, Пиротската, Кюстендилската, Габровската, Самоковската, Пазарджишката, Панагюрската и др. Между тях особено ярко изпъкват с дърворезбената и стенописната си украса Копривщенската, Чирпанската и Тетевенската стая, реставрирани през 1963-1966г. Във всяка от тях е уредена експозиция, представяща традиционната наредба на българския дом от тези градове. Съчетанието между дърворезбените тавани, дървени долапи, декоративната стъклописна украс, килимите, възглавниците, чергите и битовите съдове, както и техните специфични форми, орнаментика и багри са външния израз на създадените с вековете принципи и норми на домашен уют в българската къща.

Чирпанската стая се нарича още Вазова стая. През 1891г. в нея е отсядал класикът на българската литература – писателят Иван Вазов.

Кухненски съдове от магерницата - експонати от музея.

Третата по големина музейна експозиция представя Риломанастирското стопанство през 19в. През 1977г. до манастирската магерници (кухня) са открити за посещение с повече от 120 експоната фурната, млекарницата, воденицата, пандурницата и други помещения от манастирското стопанство.

В магерницата се приготвя храна не само за манастирското братство, но и за хилядите поклонници, идващи в манастира за най-големите празници на годината. Огромните казани и огнището, над което са поставени бакърените съдове и лъжици, надминаващи човешки бой, впечатляват с размерите си. Те говорят сами по себе си за всекидневния приток от вярващи, които са приютявани и хранени от манастирското братство. До магерницата е разположена фурната за печене на хляб и просфора за големите манастирски празници. Край огромната зидана пещ с полусферична форма са подредени огромни нощви, сита и лопати за вадене на хляба. В експозицията са намерили място и големи хлябове (погачи), богато украсени и носени от поклонниците за освещаване и свързани с различни народни обичаи.

В няколко тематични блока е представено манастирското стопанство: карта на Риломанастирските земи, гори и владения, мандрите и козарниците; отделните стопански дейности – земеделие, лозарство, овощарство, пчеларство, овцевъдство.

Манастирската воденица се е движела от водите на р. Друшлявица и заедно с помощните й помещения е разположена в края на крилото, до пандурницата, охраняваща Самоковската порта.

Във витрини са изложени празнични икони, а над тях – големи (царски) икони от църквите и параклисите около манастира. сред тях изпъкват четирите царски икони (св. Йоан Рилски, св. Георги, св. Йоан Кръстител и Христос Пантократор) от църквата „Успение Богородично” при метоха „Пчелина” от 1789г. Ктиторът на тези икони архимандрит Игнатий е изобразен и като дарител в църквата при постницата „Св. Лука” (1799г.). Сред поредицата икони от втората половина на 18в. са „Петдесетница”, „Архангелски събор”, „Св. Четиридесет мъченици” и „Успение Богородично”.

Ризницата от Хрельовата кула.

Най-старият паметник, запазен в оригиналния си вид от 14в. – Хрельовата кула, е отворен за посещения след цялостна консервация и реставрация, проведена през 1965-1970г. В три от шестте етажа на кулата са експонирани малко на брой материали, които оформят представата на зрителя за характера на Българското средновековие, за мястото и ролята в средновековния бит на отбранителната кула. В кулата са изложени и автентични средновековни доспехи – ризница и шлем. В горната част на кулата е разположен уникалния параклис „Преображение Господне” (14в.), който се отличава с невероятните си стенописни рисунки.

В партера на южното крило, до входа на музея в уредена експозиция, представяща монашеска килия, обзаведена като типично жилище на монах от края на 18 и началото на  19в. В преддверието (кухнята) обикновено е живеел послушника, а самата килия е била подредена с малко на брой, най-необходими вещи и мебели – дървено легло, миндер, столчета, долапи, вградена печка и малък дърворезбен иконостас с кандило и икони.

По повод на 250-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски през 1972г. в сутерена на южното крило е подредена музейна експозиция, възпроизвеждаща неговата килия в Хилендарски манастир. Малка фотодокументална изложба запознава с епохата, в която е живял хилендарския монах, с неговия живот и дело. Предполага се, че Паисий Хилендарски е започнал своя монашески живот в Рилския манастир.

Друга ярка фигура, оставила трайни дири в паметта на поколенията и значително книжовно наследство, е Неофит Рилски. В най-горния етаж на западното крило е възстановена неговата килия. В няколко стаи е разгърната документална изложба, показана е оригиналната обстановка, в която е живял и творил, и част от неговото огромно книжовно и документално наследство.

Музейните сбирки на Рилския манастир допълват впечатленията от откритите за посещения църкви в близост до манастира – при метоха „Орлица”, при костницата, при постницата „Св. Лука” и в пещерата, в която е живял Йоан Рилски. Те внушават преклонение пред неизтощимата творческа способност на народа ни, успял да оцелее и да твори при иноверска асимилация и господство. Те разкриват още веднъж „кръстопътността” на нашата култура и нейната жизнеспособност.

Из „Рилският манастир”, проф. д-р арх. н. Маргарита Коева

Върни се горе



English